Вик
Огледайте се в думите ми нискочели -
полирал съм до огледално всеки ред.
Че някога от скука Пушкин сте прочели,
не ви отрежда място във графа "поет".
Късмет на лицемерите не им е нужен.
Отдавна този фурнаджийски нрав презрях.
Те могат с думи да лигавят като плужек.
И могат да се смеят със неискрен смях.
Разбрах,че всяко безразличие превръщат
с изтънчен маниер във жест лукав.
Те с хладната прегръдка на змия прегръщат.
Свенят се да ядат от хляба ти корав.
Познахте ли се в думите ми безсърдечни?
Не съм пророк. Живея тихо покрай вас.
Макар да знам,че интригантите са вечни,
камшичено ще ви тревожа с моя глас.
Не с бяс на хищник подивял с очи кървящи,
а с Истината вплетена в куплети.
Ще будя съвестта ви - некрасиво спяща,
дано човешкото у вас подсети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
