Вик
Земята се задъхва от въртене
и от небето черен дъжд вали.
Сега, човечество, дошло е време
с огромното си его да платиш.
Но ти не виждаш в похода безумен –
планетата ни цялата е вик.
Битките опасни са изгубени
преди последния фатален миг.
Не саби, днес кръстосваш гени сляпо,
залагайки прекрасния живот.
Доказваш се... Едва ли знае някой
какъв ще е убийственият плод.
Обречен свят... Изкуствено тревожни,
немислещи, към края му вървим.
Господи, дано, дано да можем
сами от себе си да се спасим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
