Вик

22.04.2010 г., 14:48 ч.

Поезия » Друга

932 0 5

Земята се задъхва от въртене

и от небето черен дъжд вали.

Сега, човечество, дошло е време

с огромното си его да платиш.

Но ти не виждаш в похода безумен –

планетата ни цялата е вик.

Битките опасни са изгубени

преди последния фатален миг.

Не саби, днес кръстосваш гени сляпо,

залагайки прекрасния живот.

Доказваш се... Едва ли знае някой

какъв ще е убийственият плод.

Обречен свят... Изкуствено тревожни,

немислещи, към края му вървим.

Господи, дано, дано да можем

сами от себе си да се спасим!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.