Вик
Земята се задъхва от въртене
и от небето черен дъжд вали.
Сега, човечество, дошло е време
с огромното си его да платиш.
Но ти не виждаш в похода безумен –
планетата ни цялата е вик.
Битките опасни са изгубени
преди последния фатален миг.
Не саби, днес кръстосваш гени сляпо,
залагайки прекрасния живот.
Доказваш се... Едва ли знае някой
какъв ще е убийственият плод.
Обречен свят... Изкуствено тревожни,
немислещи, към края му вървим.
Господи, дано, дано да можем
сами от себе си да се спасим!
© Елена Желева All rights reserved.
