rudin (Иван Христов)
858 1444
13.11.2010 г., 15:41 ч.

Вилна история 

  Поезия » Хумористична
588 0 15

И аз, кат всички тука,

така и не разбрах,

местенце как закупих

и виличка сковах.

 

Засадих си дръвчета,

а те са все от сой,

строени като чета

всред вилния покой.

 

Копая ги, поливам,

варосвам и редя

под всяка круша, слива

от камъни гнезда.

 

Прихванал се на живо

зеленият ластар

веднага го подпирам

със пръти на чатал.

 

Дръвчето, ако цъфне

и върже след това,

плодът му да не скърши

на клончето върха.

 

В овощната градина,

в лехата, под конец,

засадил съм дузина

цветя и жълт равнец.

 

На пролет, като бликне

цветът като венец,

кой мине, да затикне

в ревера си синчец.

 

Играе си на воля

тук мойта дъщеря,

далече от купона

и градска суета.

 

Но виждам, как набъбват

под рокля от басма

гърдите и избързват

пред моята бахча.

 

Младежите прескачат

оградните платна.

Кога и как порасна

тя в мъничка жена?

 

Не мога да я вържа -

не е като дръвче.

Морала аз подържам

във вилното градче.

 

О, знам, че ще пристане

на някое момче

и моето имане

натам ще потече.

 

Поне да бъде кротко

и като мен - от сой!

Да следва своя откос

всред вилния покой.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??