Вилна история
И аз, кат всички тука,
така и не разбрах,
местенце как закупих
и виличка сковах.
Засадих си дръвчета,
а те са все от сой,
строени като чета
всред вилния покой.
Копая ги, поливам,
варосвам и редя
под всяка круша, слива
от камъни гнезда.
Прихванал се на живо
зеленият ластар
веднага го подпирам
със пръти на чатал.
Дръвчето, ако цъфне
и върже след това,
плодът му да не скърши
на клончето върха.
В овощната градина,
в лехата, под конец,
засадил съм дузина
цветя и жълт равнец.
На пролет, като бликне
цветът като венец,
кой мине, да затикне
в ревера си синчец.
Играе си на воля
тук мойта дъщеря,
далече от купона
и градска суета.
Но виждам, как набъбват
под рокля от басма
гърдите и избързват
пред моята бахча.
Младежите прескачат
оградните платна.
Кога и как порасна
тя в мъничка жена?
Не мога да я вържа -
не е като дръвче.
Морала аз подържам
във вилното градче.
О, знам, че ще пристане
на някое момче
и моето имане
натам ще потече.
Поне да бъде кротко
и като мен - от сой!
Да следва своя откос
всред вилния покой.
© Иван Христов All rights reserved.
