1.05.2019 г., 10:07

Вина по пълнолуние

374 0 0

 

 

Категорична е като нож в масло,

подир попива във филията на съня.

На куков ден - по право пладне,

понякога разменя се нощта с деня.

Закъснява като качулка след дъжд,

струйка по улука на прегрешения -

изтляват и се разгарят изведнъж,

претекст за вярата в бога.

Намърдва се в чужди обувки -

да погледне през шпионката на съмнения.

Подлага глава под клупа свиреп

на бесовски страсти и заблуждения.

Изчита проповеди на еклесиасти

в мъгляви и полярни изречения.

И нищичко до сутринта не помни.

Сънят е малка смърт. Със повторения.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...