Винаги далеч
Аз демон съм, не съм спасение,
разруха сянката ми носи,
присъствието ми превръща се в мъчение,
в жарава под краката боси.
Със тебе исках да съм по-различен,
да поднеса ти плодовете на живота,
не исках пак да съм типичен,
не исках да съм твоята Голгота.
Не исках... но дарих те със гнева си,
а зная как най-много да боли,
опитвах да избегна същността си,
но тъй донесох повече сълзи.
Дали ще се приеме мойто покаяние,
не, не от теб, а нейде Там
и ако вечно ще е Неговото порицание,
е по-добре да бъда вечно сам.
Това едничко мога да ти дам,
да си далеч от мен, винаги далеч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
