Винаги далеч
Аз демон съм, не съм спасение,
разруха сянката ми носи,
присъствието ми превръща се в мъчение,
в жарава под краката боси.
Със тебе исках да съм по-различен,
да поднеса ти плодовете на живота,
не исках пак да съм типичен,
не исках да съм твоята Голгота.
Не исках... но дарих те със гнева си,
а зная как най-много да боли,
опитвах да избегна същността си,
но тъй донесох повече сълзи.
Дали ще се приеме мойто покаяние,
не, не от теб, а нейде Там
и ако вечно ще е Неговото порицание,
е по-добре да бъда вечно сам.
Това едничко мога да ти дам,
да си далеч от мен, винаги далеч.
© Никодим Сертов All rights reserved.
