26.09.2016 г., 8:58  

Винаги ще съм тук...

764 2 8

Винаги ще съм тук...



Не знам как успявам да уловя 

красивия полет на погледа ти,

на теб - един ангел от небесата

и съучастник в сънищата ми...

 

Като диво ухание ме опияняваш,

като туко - що поникнало цвете,

като огън в птица, съживяваш ме

и в обятията си пробуждаш ме...

 

Една целувка на любовта очаквана,

една мечтана ласка във внезапен миг,

една прегръдка на любовта искрена,

бавно завладяваща ни, вечно помнеща...

 

Любовта ти е чудо, безкраен извор и дар...,

тя е небето и семето на мечтите ми,

спомних си някога отдавна във времето

началото на нещо свещено, съкровено...

 

А именно началото на всеки един ден,

когато слънцето дори в дъжда покаже се,

за да започне отново своя път към безкрая

в душата на мъжа на живота ми...,

 

този който сподели в моята, своята...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто прекрасно!
  • Радвам се да прочета.
  • Приятелю! Затова си такъв прекрасен творец и човек, защото просто чувстваш! Благодаря ти сърдечно за думите, за пожеланията, за всичко! Огромна прегръдка!

    Йоанче! Благодаря ти от сърце за думите и действията ти, не знаеш колко се радвам че познавам в теб такъв поет, такава душа и приятел...! Огромна прегръдка!

    Желая ви здраве, щастие, любов и вдъхновение на всички!
  • Лили, пишеш толкова красиво, нежно, опияняващо и... заразително... Не е ли „току-що“? И в последното куплетче „на мъжа“, не „мъжът“. Радвам се, че те чета. Поздрав!
  • Скъпи приятели, благодаря ви от сърце!
    Ники, пожелавам ти още много такива моменти и чувства, много муза!
    Гавраил, така е...много щастие и вдъхновение! И всеки го среща назависимо кога, къде...
    Вел, така е, много специални са и творбата и човека в сърцето ми и ги пазя...! Още много вдъхновение!
    Благодаря ви, че имате такива големи сърца и чувствате така интензивно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...