Вино и любов
Гроздове тежки, лилави въпроси,
ронят се, ронят във лина,
женски нозе премалeли и боси,
ще ги превърнат във вино.
И ще кипи, ще лудее ширата,
лепкаво-сладка магия,
после ще пием и лудост позната,
от лоши очи ще ни скрие.
Тихо ще съмне езическо слънце,
ще ни събуди пияни,
вместо сърце сладко гроздово зрънце,
от любовта ще остане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
