31.10.2007 г., 23:29

Винопийци

1.3K 0 5
 

Сутрин още като стана,

удрям вино една кана.

На обед да ям щом захвана,

пак изпивам една кана.

 

Вечер за любовна рана,

отново пия една кана.

Ако някой ме покани,

изпиваме две-три кани.

 

Хванем ли се с Дараджана,

изпиваме дамаджана.

От радост или от кахър,

изпиваме цял бакър.

 

Имам аз дружина верна,

Не и стига и цистерна.

 

Лето две хиляди и седмо!

 

Този стих написа бригадира,

Дето пие само бира.

Лично го изрицитира М. Бочакоолу!

 

Пукликувано по молба на автора - м. Бочакоолу!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...