Сутрин още като стана,
удрям вино една кана.
На обед да ям щом захвана,
пак изпивам една кана.
Вечер за любовна рана,
отново пия една кана.
Ако някой ме покани,
изпиваме две-три кани.
Хванем ли се с Дараджана,
изпиваме дамаджана.
От радост или от кахър,
изпиваме цял бакър.
Имам аз дружина верна,
Не и стига и цистерна.
Лето две хиляди и седмо!
Този стих написа бригадира,
Дето пие само бира.
Лично го изрицитира М. Бочакоолу!
Пукликувано по молба на автора - м. Бочакоолу!
© Теодора Всички права запазени
и винопийците. !