23.06.2015 г., 22:01 ч.  

Виното и хляба 

  Поезия » Любовна
546 0 2

Пазя те в прегръдката си на съня

Самo там си мой..

Само там виното и хляба си за мен!

 

Трябваше да те измисля отначало

Трябваше да те оплача отначало

Като вълчица застинала в снега

Обичам те, обичам те с последния си дъх, шептя

Не овладявам гласа си..

Замръзвам в кръвта си..

Удавих се..

Колко сълзи двама прегазихме

Зад колко думи се скрихме?

Чадора черен на нощта

Телата ни в едно преплиташе

Тъй топло(!)беше сред нас

Тъй пусто стана след нас.

 

Трябваше да бягам..

Трябваше дъхът ти отново да намеря!

 

Само там съм твоя

Само там си мой.

Само там виното и хляба си за мен…

Не овладявам гласа си…

Замръзвам в кръвта си без теб!

 

 

© Руми Пенчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чудесно ... силно ...
  • Отново чудесна творба представяш, Руми! Силно ме докосна , развълнува и натъжи, но достойнството и си остана:
    "Колко сълзи двама прегазихме.
    Зад колко думи се скрихме?
    Чадъра черен на нощта
    телата ни в едно преплиташе.
    Тъй топло беше сред нас.
    Тъй пусто стана след нас."
    Поздрав за удоволствието при четенето!Прекрасен летен ден!
Предложения
: ??:??