23.06.2015 г., 22:01  

Виното и хляба

908 0 2

Пазя те в прегръдката си на съня

Самo там си мой..

Само там виното и хляба си за мен!

 

Трябваше да те измисля отначало

Трябваше да те оплача отначало

Като вълчица застинала в снега

Обичам те, обичам те с последния си дъх, шептя

Не овладявам гласа си..

Замръзвам в кръвта си..

Удавих се..

Колко сълзи двама прегазихме

Зад колко думи се скрихме?

Чадора черен на нощта

Телата ни в едно преплиташе

Тъй топло(!)беше сред нас

Тъй пусто стана след нас.

 

Трябваше да бягам..

Трябваше дъхът ти отново да намеря!

 

Само там съм твоя

Само там си мой.

Само там виното и хляба си за мен…

Не овладявам гласа си…

Замръзвам в кръвта си без теб!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • чудесно ... силно ...
  • Отново чудесна творба представяш, Руми! Силно ме докосна , развълнува и натъжи, но достойнството и си остана:
    "Колко сълзи двама прегазихме.
    Зад колко думи се скрихме?
    Чадъра черен на нощта
    телата ни в едно преплиташе.
    Тъй топло беше сред нас.
    Тъй пусто стана след нас."
    Поздрав за удоволствието при четенето!Прекрасен летен ден!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...