Виното и хляба
Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало
Като вълчица застинала в снега
Обичам те, обичам те с последния си дъх, шептя
Не овладявам гласа си..
Замръзвам в кръвта си..
Удавих се..
Колко сълзи двама прегазихме
Зад колко думи се скрихме?
Чадора черен на нощта
Телата ни в едно преплиташе
Тъй топло(!)беше сред нас
Тъй пусто стана след нас.
Трябваше да бягам..
Трябваше дъхът ти отново да намеря!
Само там съм твоя
Само там си мой.
Само там виното и хляба си за мен…
Не овладявам гласа си…
Замръзвам в кръвта си без теб!
© Руми Пенчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
чудесно ... силно ...
-
Отново чудесна творба представяш, Руми! Силно ме докосна , развълнува и натъжи, но достойнството и си остана:
"Колко сълзи двама прегазихме.
Зад колко думи се скрихме?
Чадъра черен на нощта
телата ни в едно преплиташе.
Тъй топло беше сред нас.
Тъй пусто стана след нас."
Поздрав за удоволствието при четенето!Прекрасен летен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
