Знаеш ли, замислих се 

какво се промени?

Къде сгреших? До скоро

обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах,

със сълзи и вина,

отговори не намирах

и се измъчвах за това.

Но отговорът си изскочи,

дойде внезапно днес.

Реши, че много се проточи

целият ненужен стрес.

Промяната дойде от тебе всъщност

и че ти си виновен разбрах.

Защото щом отвърнах със нежност,

сякаш замръзна твойта душа.

Сега, когато всичко съсипа

и всеки спомен унищожи,

и с безразличие ме обсипа,

разбрах, че не си струваш ти.
Подминавай ме с поглед студен,

говори зад гърба ми дори!
Всичко мило умряло е в мен,

осъзнаваш го вече, нали ?