Jan 9, 2015, 10:57 AM

Виновен

  Poetry » Love
759 0 1

Знаеш ли, замислих се 

какво се промени?

Къде сгреших? До скоро

обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах,

със сълзи и вина,

отговори не намирах

и се измъчвах за това.

 

Но отговорът си изскочи,

дойде внезапно днес.

Реши, че много се проточи

целият ненужен стрес.

Промяната дойде от тебе всъщност

и че ти си виновен разбрах.

Защото щом отвърнах със нежност,

сякаш замръзна твойта душа.

 

Сега, когато всичко съсипа

и всеки спомен унищожи,

и с безразличие ме обсипа,

разбрах, че не си струваш ти.
Подминавай ме с поглед студен,

говори зад гърба ми дори!
Всичко мило умряло е в мен,

осъзнаваш го вече, нали ? 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...