Jan 9, 2015, 10:57 AM

Виновен

  Poetry » Love
756 0 1

Знаеш ли, замислих се 

какво се промени?

Къде сгреших? До скоро

обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах,

със сълзи и вина,

отговори не намирах

и се измъчвах за това.

 

Но отговорът си изскочи,

дойде внезапно днес.

Реши, че много се проточи

целият ненужен стрес.

Промяната дойде от тебе всъщност

и че ти си виновен разбрах.

Защото щом отвърнах със нежност,

сякаш замръзна твойта душа.

 

Сега, когато всичко съсипа

и всеки спомен унищожи,

и с безразличие ме обсипа,

разбрах, че не си струваш ти.
Подминавай ме с поглед студен,

говори зад гърба ми дори!
Всичко мило умряло е в мен,

осъзнаваш го вече, нали ? 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...