Виновна съм
... за кръговете тъмни под очите ти,
за нощите, в които трудно дишаш,
за моите разходки из мечтите ти,
затуй, че нямаш думи да опишеш
вината ми, когато те погледна,
защото пак започваш да трепериш...
И те целувам като за последно,
и те боли, че няма да намериш
такава като мен и в оня свят -
съвкупност от дете, жена, момиче...
Не можеш да ми бъдеш като брат,
щом повече от всичко ме обичаш!
Виновна съм... За приказките също,
които ти разказа Самотата,
и за това, че винаги се връщах,
когато бе заключена вратата...
Виновна съм... За мъжките сълзи,
за твоето безсилие пред мене,
но знаеш ли, виновен си и ти,
защото любовта е споделена!
Оставам си виновна. Доживот.
И по-невинна няма как да бъда.
И в този миг, Любов, ти си на ход,
да ми прошепнеш своята присъда...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
