Виновна съм
... за кръговете тъмни под очите ти,
за нощите, в които трудно дишаш,
за моите разходки из мечтите ти,
затуй, че нямаш думи да опишеш
вината ми, когато те погледна,
защото пак започваш да трепериш...
И те целувам като за последно,
и те боли, че няма да намериш
такава като мен и в оня свят -
съвкупност от дете, жена, момиче...
Не можеш да ми бъдеш като брат,
щом повече от всичко ме обичаш!
Виновна съм... За приказките също,
които ти разказа Самотата,
и за това, че винаги се връщах,
когато бе заключена вратата...
Виновна съм... За мъжките сълзи,
за твоето безсилие пред мене,
но знаеш ли, виновен си и ти,
защото любовта е споделена!
Оставам си виновна. Доживот.
И по-невинна няма как да бъда.
И в този миг, Любов, ти си на ход,
да ми прошепнеш своята присъда...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
