21.04.2021 г., 8:07

Виновната

958 0 3

Виновната 🧙🏻‍♀️

 

Едно, две, три

Вещицата днес ще изгори

Четири, пет, шест

Трупа ще го изяде някой пес

Седем, осем, девет

Събра се градският съвет

 

Жестоки мъже със строги лица... 

Подписите им върху смъртни присъди 

Са им скъпи като първородни деца

 

Нажежени железа гордо носят в ръка 

В срам и ужас овагляват нейната душа

След като прогорят кожата ѝ тънка 

 

До припадък клетата жена бичуват. 

Докато не им повярва, че е греховна

С благородни усмивки те ще я линчуват

 

Ето че, дойде Часът на Страшния Съд 

Въжетата около крайниците се затягат

Тълпата жадува за разтапяща се плът

 

Едно, две, три

Кладата нетърпеливо гори

Четири, пет, шест 

Не е инквизицията, а ментален тест

Седем, осем, девет 

Атаката ще мине с малко късмет 

 

 

 

 

 

Това стихотворение е сравнение между две от най-жестоките според мен неща на света - менталните проблеми (паник атаките) и инквизицията или религиозните фанатици като цяло, налагащи извратен, лицемерен "морал"... И в двата случая жертвата е невинна и изпитва психическа и физическа агония. А демоните в главите ни са точно толкова безпощадни, колкото и инквизиторите... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...