21.04.2021 г., 8:07

Виновната

960 0 3

Виновната 🧙🏻‍♀️

 

Едно, две, три

Вещицата днес ще изгори

Четири, пет, шест

Трупа ще го изяде някой пес

Седем, осем, девет

Събра се градският съвет

 

Жестоки мъже със строги лица... 

Подписите им върху смъртни присъди 

Са им скъпи като първородни деца

 

Нажежени железа гордо носят в ръка 

В срам и ужас овагляват нейната душа

След като прогорят кожата ѝ тънка 

 

До припадък клетата жена бичуват. 

Докато не им повярва, че е греховна

С благородни усмивки те ще я линчуват

 

Ето че, дойде Часът на Страшния Съд 

Въжетата около крайниците се затягат

Тълпата жадува за разтапяща се плът

 

Едно, две, три

Кладата нетърпеливо гори

Четири, пет, шест 

Не е инквизицията, а ментален тест

Седем, осем, девет 

Атаката ще мине с малко късмет 

 

 

 

 

 

Това стихотворение е сравнение между две от най-жестоките според мен неща на света - менталните проблеми (паник атаките) и инквизицията или религиозните фанатици като цяло, налагащи извратен, лицемерен "морал"... И в двата случая жертвата е невинна и изпитва психическа и физическа агония. А демоните в главите ни са точно толкова безпощадни, колкото и инквизиторите... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...