Apr 21, 2021, 8:07 AM

Виновната

963 0 3

Виновната 🧙🏻‍♀️

 

Едно, две, три

Вещицата днес ще изгори

Четири, пет, шест

Трупа ще го изяде някой пес

Седем, осем, девет

Събра се градският съвет

 

Жестоки мъже със строги лица... 

Подписите им върху смъртни присъди 

Са им скъпи като първородни деца

 

Нажежени железа гордо носят в ръка 

В срам и ужас овагляват нейната душа

След като прогорят кожата ѝ тънка 

 

До припадък клетата жена бичуват. 

Докато не им повярва, че е греховна

С благородни усмивки те ще я линчуват

 

Ето че, дойде Часът на Страшния Съд 

Въжетата около крайниците се затягат

Тълпата жадува за разтапяща се плът

 

Едно, две, три

Кладата нетърпеливо гори

Четири, пет, шест 

Не е инквизицията, а ментален тест

Седем, осем, девет 

Атаката ще мине с малко късмет 

 

 

 

 

 

Това стихотворение е сравнение между две от най-жестоките според мен неща на света - менталните проблеми (паник атаките) и инквизицията или религиозните фанатици като цяло, налагащи извратен, лицемерен "морал"... И в двата случая жертвата е невинна и изпитва психическа и физическа агония. А демоните в главите ни са точно толкова безпощадни, колкото и инквизиторите... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...