11.02.2009 г., 20:23

Виновни без вина

944 0 2
"Забрави за мен..."
След тези думи потъна луната в затъмнение...
Настъпи кратко мълчание...
"Искаш да те забравя...?"
Погледна го тя със съмнение.
"Вече нищо няма смисъл, по-добре върви..."
Тези думи я убиха, не знаеше какво да каже.
Тя нямаше сили да заплаче дори,
обърна се към него и прегърна го даже...
"Оставяш ме, това ли ще е краят?"
Лицето й потъваше в сълзи...
Той се дръпна и й каза:
"Недей да плачеш. Престани...
Ти сама си го направи..."
Страх я беше да не го загуби.
Но не можеше и да го задържи...
"Аз съм момичето, което в теб се влюби.
Виновна съм, че те обичам ли? Кажи..."
Той усети болка, погледът му затъмни се.
Погледна я дълбоко и й каза: "Усмихни се,
виновен съм, че те допуснах
в грешния си свят...
Виновен съм, че те научих да страдаш,
да лъжеш и да тъжиш без вина.
Научих те да искаш, без да даваш.
За грешките ти само себе си виня."
Звездите потънаха в мъгла, луната пак се скри.
Двамата един до друг стояха и говореха си през сълзи...
"Аз отдавна всичко съм простила.
Не си виновен, че любовта ми си отнел.
Прости и ти, където съм сгрешила
и не слагай край на този предел..."
Ръцете му изтръпнаха в нейните длани.
Той се чувстваше виновен за нейната тъга.
Напираха и в двамата чувства нежелани,
единственият свидетел бе старата луна...
"Провалих живота ти, ти сега си отмъсти.
Убий ме, намрази ме, аз любов не заслужавам.
Убий ме с ледените си сълзи,
щом не мога щастие да ти давам...
Ето виж, сега плачеш дори.
Всеки ден заради мене страдаш.
Аз съм виновен, че теб те боли
и че не мога тъгата ти да открадна.
Превърнах те в скърбящо, ледено момиче,
превърнах те в коварна, малка лъжкиня.
Не заслужавам вече да ме обичаш,
а преди за мен ти беше богиня..."
Тя усмихна се неволно и тихо му прошепна
думи, пронизващи сърцето и душата:
"Ти отне ми всичко, виновен си, но аз не те виня.
Ти живота ми съсипа, виновен си, но аз не те виня.
Ти сърцето ми разби, но ти ми даде любовта
и с любовта си аз ще си платя...!"



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Страхотна история!Когато четеш не можеш да не потрепнеш,нещо те разтърсва!Браво!
  • ее имах едно коментарче тука преди малко.
    каде избяга

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...