15.12.2015 г., 0:06

Виновник

496 0 2

Виновник

 

Как пресметливо

ни срещна съдбата

във времето необичайно!

И предвидливо

ни вкара в играта.

Как няма нищо случайно!

 

Ти беше жаден.

Със поглед тъжен

и сетива приковани.

За любов гладен,

много затъжен

и със изтръпнали длани.

 

Аз пък се смеех,

за да прикрия

дяволската си уплаха.

Всъщност, не смеех

да се разкрия,

колко бях слаба и плаха.

 

От непознат,

ти се превърна

в мой мускетар и любовник.

Глухият свят

се преобърна.

За това ти си виновник!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...