Dec 15, 2015, 12:06 AM

Виновник 

  Poetry » Love
353 0 2

Виновник

 

Как пресметливо

ни срещна съдбата

във времето необичайно!

И предвидливо

ни вкара в играта.

Как няма нищо случайно!

 

Ти беше жаден.

Със поглед тъжен

и сетива приковани.

За любов гладен,

много затъжен

и със изтръпнали длани.

 

Аз пък се смеех,

за да прикрия

дяволската си уплаха.

Всъщност, не смеех

да се разкрия,

колко бях слаба и плаха.

 

От непознат,

ти се превърна

в мой мускетар и любовник.

Глухият свят

се преобърна.

За това ти си виновник!

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??