aleksis_a76 (Десислава)
2 3
30.01.2009 г., 12:06 ч.

Виртуална любов 

  Поезия » Любовна
789 0 5

Ти нахлу в сърцето ми, като ураганен вятър.

Помете всяка болка и тъга.

Накара ме да те обикна, тъй както никой друг не съм обичала сега.

Бленувах аз за всеки миг, прекаран с теб.

Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое.

Защо ли влюбих се в теб, макар да знам, че си нереален.

Нас свързвани един мобилен телефон, компютри пространство виртуално.

Как стана всичко дори и аз не осъзнах.

Как позволих ти да ме оплетеш в лъжи коварни.

Понесе ме като перце от вятъра в небето

и после хвърли ме в ямата на мрака и тъга.

Но, заклевам се, това е за последно.

Сърцето си затворих аз за всеки и за всичко.

За болката, за тежките слова.

Спри, недей ме наранява,

аз нямам вече ДУША.

© Десислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истина е не съм поетеса ,като повечто тук не си поставям за цел днес сядам и да напиша нещо правя го само когато силни чуства бушуват във мен било,на обич, омраза или тъга за това извинете ме ако нещо не ви допада не гоня ничия слава и все пак ВИ благодаря.
  • Не си струва да останеш без душа заради един измислен.
    Тръгвай към реалността и обичай...
    Поздрав!
  • Явно, има какво да ни кажеш!
  • Прилича на кратък разказ с рими от време на време!
    Трябва да се поизглади! Има доста неща, които трябва
    да се коригират. Убедена съм, че можеш да се справиш
  • темата е толкова "експлоатирана", че, за да грабнеш читателя, трябва да се постараеш откъм оригиналност...

    не ми хареса.
Предложения
: ??:??