Ти нахлу в сърцето ми, като ураганен вятър.
Помете всяка болка и тъга.
Накара ме да те обикна, тъй както никой друг не съм обичала сега.
Бленувах аз за всеки миг, прекаран с теб.
Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое.
Защо ли влюбих се в теб, макар да знам, че си нереален.
Нас свързвани един мобилен телефон, компютри пространство виртуално.
Как стана всичко дори и аз не осъзнах.
Как позволих ти да ме оплетеш в лъжи коварни.
Понесе ме като перце от вятъра в небето
и после хвърли ме в ямата на мрака и тъга.
Но, заклевам се, това е за последно. ...