Виртуална любов
Ти нахлу в сърцето ми, като ураганен вятър.
Помете всяка болка и тъга.
Накара ме да те обикна, тъй както никой друг не съм обичала сега.
Бленувах аз за всеки миг, прекаран с теб.
Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое.
Защо ли влюбих се в теб, макар да знам, че си нереален.
Нас свързвани един мобилен телефон, компютри пространство виртуално.
Как стана всичко дори и аз не осъзнах.
Как позволих ти да ме оплетеш в лъжи коварни.
Понесе ме като перце от вятъра в небето
и после хвърли ме в ямата на мрака и тъга.
Но, заклевам се, това е за последно.
Сърцето си затворих аз за всеки и за всичко.
За болката, за тежките слова.
Спри, недей ме наранява,
аз нямам вече ДУША.
© Десислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истина е не съм поетеса ,като повечто тук не си поставям за цел днес сядам и да напиша нещо правя го само когато силни чуства бушуват във мен било,на обич, омраза или тъга за това извинете ме ако нещо не ви допада не гоня ничия слава и все пак ВИ благодаря.
-
Не си струва да останеш без душа заради един измислен.
Тръгвай към реалността и обичай...
Поздрав! -
Явно, има какво да ни кажеш!
-
Прилича на кратък разказ с рими от време на време!
Трябва да се поизглади! Има доста неща, които трябва
да се коригират. Убедена съм, че можеш да се справиш
-
темата е толкова "експлоатирана", че, за да грабнеш читателя, трябва да се постараеш откъм оригиналност...
не ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
