Вис
Болката ми се смили,
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле,
котешка лапа надига.
Тика прикрито реле,
често насън ме настига.
Вик. Затаявам дъха.
Само очите ми в мрака
търсят ръба на кръга.
Литвам. Захлопва капакът.
Вис. Дружелюбно небе.
Щъркел отгоре се вие.
Волен в свободно трасе,
лъч светлина ще пробие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
