Болката ми се смили,
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле,
котешка лапа надига.
Тика прикрито реле,
често насън ме настига.
Вик. Затаявам дъха.
Само очите ми в мрака
търсят ръба на кръга.
Литвам. Захлопва капакът.
Вис. Дружелюбно небе.
Щъркел отгоре се вие.
Волен в свободно трасе,
лъч светлина ще пробие.
© Светличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
