Вишнев цвят по време на криза
Българо-японско НЕхайку
Народът гризна кораво бамбука!
Ши бачка смирено до края на дните,
дордето петите от зор се напукат,
срама ши измива с кръвта на мечтите.
Шогунът си взима каквото си сака -
от последната риза до жерав хартиен.
Оризово бъдеще избутва ни влака
в коловоза без изход дори авариен...
Децата ни люскат саке замаени -
сред чалга, сред пот, сред измет без сан.
Ни върви, ни пълзи, самурай възродени,
невидимо щраква коварен капан.
Маяко задава се буря жестока,
а блеят послушно блудни овце;
гладът е далеч по-коварен от тока,
в миг овъглява просяшки ръце.
Оня, дето сака, дето вечно си взима,
прекрачил отдавна законност и ред;
кораво е стиснал бамбукова рима,
да сурвака народа с указ проклет.
Небе от коприна вишнево грее,
бялата лента гали челата.
Жерав хартиен самотно се рее,
към бурята литва, търсещ разплата...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 13.12.2011, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
)
