Вишнев цвят по време на криза
Българо-японско НЕхайку
Народът гризна кораво бамбука!
Ши бачка смирено до края на дните,
дордето петите от зор се напукат,
срама ши измива с кръвта на мечтите.
Шогунът си взима каквото си сака -
от последната риза до жерав хартиен.
Оризово бъдеще избутва ни влака
в коловоза без изход дори авариен...
Децата ни люскат саке замаени -
сред чалга, сред пот, сред измет без сан.
Ни върви, ни пълзи, самурай възродени,
невидимо щраква коварен капан.
Маяко задава се буря жестока,
а блеят послушно блудни овце;
гладът е далеч по-коварен от тока,
в миг овъглява просяшки ръце.
Оня, дето сака, дето вечно си взима,
прекрачил отдавна законност и ред;
кораво е стиснал бамбукова рима,
да сурвака народа с указ проклет.
Небе от коприна вишнево грее,
бялата лента гали челата.
Жерав хартиен самотно се рее,
към бурята литва, търсещ разплата...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 13.12.2011, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
)
