6.08.2025 г., 7:30

Вишневи хайку

255 1 7

*

отронен цвят

от старата сакура

животът къс е

 

*

не ми е нужен

узрелият вишнев плод

сит съм с красота

 

*

тридневно чудо

вятърът сакурен спря

носи се мълва

 

 

 https://www.youtube.com/watch?v=AOJnEt391nU

 


  Произведенията участваха в Деветия международен хайку конкурс „Вишнев цвят” и не спечелиха награди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за предложението, но предпочитам сама да си превеждам всичко. Когато се почувствам по-уверена в английския, ще говорим пак, но това едва ли ще е скоро. Знам колко трудно се превежда и колко много се губи при превода – предпочитам да имам свободата аз да решавам какво да махна, какво да оставя и какво да променя. Когато превеждам собствените си произведения, не съм ограничена от оригинала – и двете стихотворения са мои и мога да правя каквито промени реша. Съжалявам, че като малка не съм учила достатъчно езици. Сега е много по-трудно, но аз съм упорито магаре, все ще се справя някак. Някои мои неща се поддават на превод и бих се доверила на преводач (не Гутъл, разбира се) за тях, но не и за хайку. След пет-шест години, живот и здраве, може да продължим този разговор.
  • Англоезичната пишеща общност е много сплотена, хората се поздравяват и радват взаимно. Ако искаш, мога да ти помогна, ти можеш да ги пуснеш на преводач, но аз ще ти ги погледна, а така също, ще ти помогна за съставяне на cover letter, то е един образец и горе долу всеки път се пише едно и също.
    Ще ти пиша съобщение седмицата от 18 август къде има отворени прозорци за изпращане през август. До скоро
  • Хубави са, Боряна. Аз не се отчайвам, продължавам да пращам. Не владея толкова добре английски, че да преведа моите, но продължавам да уча и сега, някога може и аз да се пробвам. Тези, които не се класират, ги публикувам тук – щом съм ги пратила за конкурс, значи си ги харесвам и смятам, че може да бъдат прочетени и от други.
  • Мария, изрових моите хайку за този конкурс. Тогава написах общо 5 и се чудих кои две да отпаднат, даже правих анкета сред приятели
    Ето ги:

    пролетен ветрец
    в чашата ми с кафе
    вишнев цвят

    вишневи цветчета
    по пейката
    присядам плахо до тях

    вишнев цвят
    отново съм дете
    и снегът вали

    След края на конкурса, където не се класираха, те вече бяха свободни да ги подам другаде. Леко ги модифицирах, преведох ги на английски и по различно време ги изпратих на различни списания. Така дадох живот на първото в он лайн Cold Moon Jornal, а на второто в Presence Magazine, което е само печатно издание и с нетърпение очаквам да получа своя екземпляр от неговия бр 82.
    Просто исках да ти кажа, да не отчайваш, не се знае кога и как човек ще получи удовлетворение от труда си
  • Знам, Боряна 😃 Опитвам се да съм в съзвучие с духа на традиционното японско хайку с неговата многозначност и понякога – парадоксалност, но явно не успявам засега – все ми се ще да вярвам, че оценителите са компетентни и способни творци, по-компетентни и по-способни от мен. На мен ми харесва например средният стих да се отнася едновременно и до първия, и до третия (както е в първото и в третото хайку) – липсата на препинателни знаци и главни букви е много благодатна в това отношение. Но явно това не се смята за заслуга 😃 Може би някой следващ път 😃 Люси 🌼

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...