22.03.2022 г., 19:12

Високо

825 1 0

Високо

С гърди – бяла урда* –

обвити в литак,

тъкан от левурда**

и цъфнал клонак,

планината ме вика

протегнала цвете,

да напия водите ѝ –

вирове светли,

да последвам снагата ѝ –

слънчева клада,

във дъгата заплела

коси водопади,

да потъна в бедрата ѝ

с нежна въздишка

и полегнал на скута ѝ

стих да напиша.

Стих за нещо високо –

не за плът... и земя...

Като връх непокорен!

Като дъх на жена!

 

Вдишал тази поезия

да си „просто човек“...

е симптом на амнезия,

че се раждаш поет.

 

–––––––––––––––––––––––

* – урда – извара

** –левурда – див чесън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...