22.03.2022 г., 19:12

Високо

811 1 0

Високо

С гърди – бяла урда* –

обвити в литак,

тъкан от левурда**

и цъфнал клонак,

планината ме вика

протегнала цвете,

да напия водите ѝ –

вирове светли,

да последвам снагата ѝ –

слънчева клада,

във дъгата заплела

коси водопади,

да потъна в бедрата ѝ

с нежна въздишка

и полегнал на скута ѝ

стих да напиша.

Стих за нещо високо –

не за плът... и земя...

Като връх непокорен!

Като дъх на жена!

 

Вдишал тази поезия

да си „просто човек“...

е симптом на амнезия,

че се раждаш поет.

 

–––––––––––––––––––––––

* – урда – извара

** –левурда – див чесън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...