22.03.2022 г., 19:12

Високо

812 1 0

Високо

С гърди – бяла урда* –

обвити в литак,

тъкан от левурда**

и цъфнал клонак,

планината ме вика

протегнала цвете,

да напия водите ѝ –

вирове светли,

да последвам снагата ѝ –

слънчева клада,

във дъгата заплела

коси водопади,

да потъна в бедрата ѝ

с нежна въздишка

и полегнал на скута ѝ

стих да напиша.

Стих за нещо високо –

не за плът... и земя...

Като връх непокорен!

Като дъх на жена!

 

Вдишал тази поезия

да си „просто човек“...

е симптом на амнезия,

че се раждаш поет.

 

–––––––––––––––––––––––

* – урда – извара

** –левурда – див чесън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...