Високо

Високо

С гърди – бяла урда* –

обвити в литак,

тъкан от левурда**

и цъфнал клонак,

планината ме вика

протегнала цвете,

да напия водите ѝ –

вирове светли,

да последвам снагата ѝ –

слънчева клада,

във дъгата заплела

коси водопади,

да потъна в бедрата ѝ

с нежна въздишка

и полегнал на скута ѝ

стих да напиша.

Стих за нещо високо –

не за плът... и земя...

Като връх непокорен!

Като дъх на жена!

Вдишал тази поезия

да си „просто човек“...

е симптом на амнезия,

че се раждаш поет.

–––––––––––––––––––––––

* – урда – извара

** –левурда – див чесън