21.11.2024 г., 18:56

Витоша планина

445 0 1

                                Витоша планина 

 

 

В края на града ни има планина,

в подножието е на нашата столица.

В дървета обагрени в различни цветове

и високите си покрити в бяло върхове.

 

Красива, могъща, горда планина,

от нея чист въздух диша ни града.

И хората обичат я, изкачват я с деца,

по тесните и пътеки, по пътя към върха.

 

И моето селце скрито е пазвите и в тишина,

то гуши се в нейните зелени недра.

Когато съм там идва ми да запея песен една,

вдишвам въздуха и любувам се на красота!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...