Виза към себе си
Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар,
събирал ми живота неведнъж.
Балона със илюзии се спука
и филма ми е все един и същ...
Подреждам се в големия багаж.
(Бутикова предимно, суета.)
Понеже ме научи на миражи,
аз вярвам на обувки и сака́...
Изглаждам си любимите ми ризи,
разделям се за сбогом в огледалото.
Във джоба до сърцето ми е визата,
а твоята любов - до терминала.
Ще тръгвам, че обидно закъснях.
Не искам през сълзи да е трогателно.
Наистина е по-добре така.
(Превръщам се във жлъчно прилагателно.)
Разбира се, където и да ида
ще нося на гърба си всички тежести.
Дали съм под небе или в колиба,
ще търся моя дом във себе си...
©тихопат.
Данаил Антонов
12.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
...
