Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев
Дявол знае как ухая.
На смокиня. И на жито.
Или на английски пай.
На прашинка върху сито.
На пречупена стрела.
Неизстреляна към тебе.
А върхът ѝ е беля.
Дето чувствата погребва.
На море. На жабуняк.
На ръждясала подкова.
Може да ухая всякак.
Даже и на мокра сова.
На чадър под дъжд тежащ.
На тъга. И на коприва.
Сетне и на черен плащ.
Овъглен... Но някак жив е.
Заухà ли на печал.
На безсъници и дири.
От света – размит във кал.
Сътвори ме с дъх. И мирис.
И накрая – пак на хляб.
Ще ухае тишината.
И на гръд. На топло мляко.
На любов. И на жена ти.
© Таня Георгиева Всички права запазени