22.07.2004 г., 20:25

ВкУсНо, а?

1.6K 0 2

Ммм...Ванилия?!?
Вкус на заснежена планина.
А това?
Ооо...Шоколад?!?
Как се топи в устата
Като падащ водопад!
Супер, Ягода!
Вкусна като младостта.
Я да видим сега...
Това е... Праскова!?!
Вкусна е , ммм... дааа!!!
А това бялото какво е?
Сметана разбира се!
Напомня за зимата
А ухае на пролетта.
Как става това?
А сега....А???
Ама сладоледа свърши!
Не се мръщи!
Нов си купи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • напълно те разбирам за яденето,аз стоя по 12 часа понякога без да ям в тая зала...иначе...че не са стихотворения,не са..НО като идеи наистина са интересни...
  • Ще ти кажа Ежа , защо така.Когато човек е на работа и няма как да се измъкне и да одите да хапне нещо а не е ял от 6,7 4аса започва да си мисли за някои неща и.. така.Инак аз само се лигажя като ``побликувам стихотворенията си`` защото това не са никакви стихотворения .Аз си го знам

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...