Jul 22, 2004, 8:25 PM

ВкУсНо, а?

  Poetry
1.6K 0 2

Ммм...Ванилия?!?
Вкус на заснежена планина.
А това?
Ооо...Шоколад?!?
Как се топи в устата
Като падащ водопад!
Супер, Ягода!
Вкусна като младостта.
Я да видим сега...
Това е... Праскова!?!
Вкусна е , ммм... дааа!!!
А това бялото какво е?
Сметана разбира се!
Напомня за зимата
А ухае на пролетта.
Как става това?
А сега....А???
Ама сладоледа свърши!
Не се мръщи!
Нов си купи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

  • напълно те разбирам за яденето,аз стоя по 12 часа понякога без да ям в тая зала...иначе...че не са стихотворения,не са..НО като идеи наистина са интересни...
  • Ще ти кажа Ежа , защо така.Когато човек е на работа и няма как да се измъкне и да одите да хапне нещо а не е ял от 6,7 4аса започва да си мисли за някои неща и.. така.Инак аз само се лигажя като ``побликувам стихотворенията си`` защото това не са никакви стихотворения .Аз си го знам

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...