Влак
Изпуснах си един чудесен влак
(не мога да сравнявам с автобуси).
Замина. В шест без двайсет пак
ще мога да повярвам в разни релси.
И вдишах от един локомотив
цветя, масла и ветрове,
забързани моменти, рязък стих,
пилеещ се в хартиени траверси...
Разплаках влак. Но не затихна
протяжното му тракане във времето.
Усетих остъклената му зима
и древния му пушек. Пак замина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
