Влак-довиждане (Какво да ти кажа любими)
Какво да ти кажа, любими
(при мене отдавна е ясно).
Като влак със вагони от рими
се пренасям от място във място.
И крайпътните гари научих
(не че трябваше - просто по навик...).
Скрила себе си, в тебе заключих,
но разбрах, че е тясно за двама.
Ти тогава ме върна със клетва,
а после сам ме отряза от клона.
Дерайлирах след двадесет метра,
но пораснах със няколко тона.
И отново се върнах при релсите,
за които съм явно родена.
Построих своя гара за връщане,
и превърнах ловеца в мишена.
И чак тогава реши да ме имаш,
(но твоето време отмина).
Изоставаш със пет обиколки
и няколкостотин баира.
Та какво да ти кажа, любими
(днес едва ли са нужни мотиви).
Ти си празен вагон - лоша рима,
а аз се целя в локомотиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
