Sevgimizi (Лора)
30 915
27.02.2019 г., 9:49 ч.

Влакчето на ужасите 

  Поезия » Философска
581 0 3

На душата и се иска да е мляко бяло

Но в главата черни гарвани вряскат

Танцът на радостта е движение вяло 

Приказките уж магични само стряскат

 

Карнавалът прилича на погребение

Умът е широк, но светът стана тесен

По-страшно е всяко ново измерение 

Като потискаща балада е всяка песен

 

Нещо в гърдите боли, тежи и приковава

Въображението, дето трябваше да помага

Всяка истина без контрол все изопачава

Остатъкът от търпението вече се разлага

 

Това е цапаница, не - модерно изкуство

Кръг от безсмислие е, не - красива болка

Прекали с горчивото, сладкото не е вкусно

Влакчето на ужасите почва нова обиколка

 

 

© Лора Всички права запазени

Метафора за състоянието на ума на човек страдащ от anxiety. Постоянните паник атаки са ежедневие. Лошите мисли са толкова много, че докато ги спреш всичките, си твърде изморен, за да имаш енергия за хубави. До един момент агонията е полезна, защото те прави по-добър. Но след това се превръща в безцелен кръговрат от атаки, страх, мъка, сълзи, главоболия... Водещи до задънена улица. Цикълът е безкраен и в най-добрия случай бива спрян на пауза за няколко часа. Нищо повече! В първото изречение имам предвид, че душата иска да е чиста и лека, но негативните мисли (черните гарвани) не млъкват и не и позволяват да бъде светла и безтегловна. Въображението, което по принцип е нещо велико и позитивно, си играе с ума зловещи игри. И се стига до момент, в който просто не знаеш как да не мислиш. А когато мислиш няма как да си починеш и да се почувстваш добре. Затова ти остава да се опитваш да се държиш зает с нещо или да спиш, за да не мислиш. Макар че, ако си като мен, мислите се превръщат в кошмари. Това е не много накратко..... Вероятно само човек с подобни ментални проблеми ще го разбере и оцени. Не знам. Бъдете мили, моля! :')

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за интересния коментар! 😃 Аз лично не мисля, че някой човек има всичко, но е вярно, че не знаем как да намерим това, което ни трябва и само се занимаваме с това, от което нямаме нужда и ни вреди. Поне за мен важи.
  • На мен ми изглежда като следствие от времето, в което живеем. Свръхактивния ни ментален свят е проекция факта, че имаме виртуален достъп до всичко. Лошото е, че докато се опитваме да намерим това, което търсим, попадаме на безброй много неща, от които нямаме нужда. По друг начин казано, ако преди сме искали всичко, но сме нямали достъп, то сега имаме всичко, но не знаем как да го намерим. Иначе като се замисля може и да не съм разбрал идеята и да пиша безсмислици.
  • 😄😄 Благодаря, Ангелче! А дано! Мечта ми е да ида на Пратера.
Предложения
: ??:??