Sevgimizi (Лора) Sevgimizi (Лора)
1 30
Feb 27, 2019, 9:49 AM

Влакчето на ужасите

905 0 3

На душата и се иска да е мляко бяло

Но в главата черни гарвани вряскат

Танцът на радостта е движение вяло 

Приказките уж магични само стряскат

 

Карнавалът прилича на погребение

Умът е широк, но светът стана тесен

По-страшно е всяко ново измерение 

Като потискаща балада е всяка песен

 

Нещо в гърдите боли, тежи и приковава

Въображението, дето трябваше да помага

Всяка истина без контрол все изопачава

Остатъкът от търпението вече се разлага

 

Това е цапаница, не - модерно изкуство

Кръг от безсмислие е, не - красива болка

Прекали с горчивото, сладкото не е вкусно

Влакчето на ужасите почва нова обиколка

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Метафора за състоянието на ума на човек страдащ от anxiety. Постоянните паник атаки са ежедневие. Лошите мисли са толкова много, че докато ги спреш всичките, си твърде изморен, за да имаш енергия за хубави. До един момент агонията е полезна, защото те прави по-добър. Но след това се превръща в безцелен кръговрат от атаки, страх, мъка, сълзи, главоболия... Водещи до задънена улица. Цикълът е безкраен и в най-добрия случай бива спрян на пауза за няколко часа. Нищо повече! В първото изречение имам предвид, че душата иска да е чиста и лека, но негативните мисли (черните гарвани) не млъкват и не и позволяват да бъде светла и безтегловна. Въображението, което по принцип е нещо велико и позитивно, си играе с ума зловещи игри. И се стига до момент, в който просто не знаеш как да не мислиш. А когато мислиш няма как да си починеш и да се почувстваш добре. Затова ти остава да се опитваш да се държиш зает с нещо или да спиш, за да не мислиш. Макар че, ако си като мен, мислите се превръщат в кошмари. Това е не много накратко..... Вероятно само човек с подобни ментални проблеми ще го разбере и оцени. Не знам. Бъдете мили, моля! :')

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Sevgimizi (Лора)
    Sevgimizi (Лора)
    Благодаря за интересния коментар! 😃 Аз лично не мисля, че някой човек има всичко, но е вярно, че не знаем как да намерим това, което ни трябва и само се занимаваме с това, от което нямаме нужда и ни вреди. Поне за мен важи.
  • ПетърПехливанов (Петър Пехливанов)
    ПетърПехливанов (Петър Пехливанов)
    На мен ми изглежда като следствие от времето, в което живеем. Свръхактивния ни ментален свят е проекция факта, че имаме виртуален достъп до всичко. Лошото е, че докато се опитваме да намерим това, което търсим, попадаме на безброй много неща, от които нямаме нужда. По друг начин казано, ако преди сме искали всичко, но сме нямали достъп, то сега имаме всичко, но не знаем как да го намерим. Иначе като се замисля може и да не съм разбрал идеята и да пиша безсмислици.
  • Sevgimizi (Лора)
    Sevgimizi (Лора)
    😄😄 Благодаря, Ангелче! А дано! Мечта ми е да ида на Пратера.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0