Властелинът на куклите
Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.
Вися като обесен за косите -
парцален Арлекин над врящ котел.
Опитвам да прегризя с бяс конците,
но зъби се трошат в желязна тел.
Подръпване. Завъртане. И тласък.
Там горе някой здраво ме държи.
Краката ми затъват в плаващ пясък,
опитам ли да тръгна настрани.
Понякога посоката отгатвам
и хватката разхлабва се за миг.
А после всичко тръгва на обратно -
страхът ме приковава като щик.
Подръпване. До скъсване. До крясък.
Поредно "дежа вю". И пак вървя.
Не мога да избягам от съдбата.
Но може би, ако я надхитря...
Поглеждам към небето непрозрачно.
Набирам се на нерви като с лост.
По нишки от задръжки се изкачвам.
Ръцете ми протриват се до кост.
И влизам зад вселенските кулиси.
Но този, който дърпа ме по план,
го няма тук. Назад поглеждам слисан.
Конците... Те висят от мойта длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Динков Всички права запазени
).
