Властелинът на куклите
Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.
Вися като обесен за косите -
парцален Арлекин над врящ котел.
Опитвам да прегризя с бяс конците,
но зъби се трошат в желязна тел.
Подръпване. Завъртане. И тласък.
Там горе някой здраво ме държи.
Краката ми затъват в плаващ пясък,
опитам ли да тръгна настрани.
Понякога посоката отгатвам
и хватката разхлабва се за миг.
А после всичко тръгва на обратно -
страхът ме приковава като щик.
Подръпване. До скъсване. До крясък.
Поредно "дежа вю". И пак вървя.
Не мога да избягам от съдбата.
Но може би, ако я надхитря...
Поглеждам към небето непрозрачно.
Набирам се на нерви като с лост.
По нишки от задръжки се изкачвам.
Ръцете ми протриват се до кост.
И влизам зад вселенските кулиси.
Но този, който дърпа ме по план,
го няма тук. Назад поглеждам слисан.
Конците... Те висят от мойта длан.
© Ивайло Динков All rights reserved.
).
