Oct 12, 2008, 8:37 PM
Властелинът на куклите
Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.
Вися като обесен за косите -
парцален Арлекин над врящ котел.
Опитвам да прегризя с бяс конците,
но зъби се трошат в желязна тел.
Подръпване. Завъртане. И тласък.
Там горе някой здраво ме държи.
Краката ми затъват в плаващ пясък,
опитам ли да тръгна настрани.
Понякога посоката отгатвам
и хватката разхлабва се за миг.
А после всичко тръгва на обратно -
страхът ме приковава като щик.
Подръпване. До скъсване. До крясък.
Поредно "дежа вю". И пак вървя.
Не мога да избягам от съдбата.
Но може би, ако я надхитря...
Поглеждам към небето непрозрачно.
Набирам се на нерви като с лост.
По нишки от задръжки се изкачвам.
Ръцете ми протриват се до кост.
И влизам зад вселенските кулиси.
Но този, който дърпа ме по план,
го няма тук. Назад поглеждам слисан.
Конците... Те висят от мойта длан.
© Ивайло Динков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Грабна ме!
-
Благодаря за интереса, Бианка, но нямам. Всичко, което имам, е тук (без няколко прекалено лични или прекалено слаби
). -
По-силно стихотворение отдавна не бях чела! Наистина си невероятен!Имаш ли стихосбирки? Искам да си поръчам една!
-
Конците... Те висят от мойта длан.
!!!* -
Прочетох! Най-трудно ми е да пиша коментар, когато нещо ме е грабнало. И в такива случаи се зачитам в коментарите на останалите. Тук определено заставам до Радо. Да, има теми, стари колкото света, но това не ги прави по-малко интересни. Въпросът не е в темата, а в преживелиците по нея на всеки един от нас и в емоцията, която всеки внася и поднася според "климата" на собствения си свят.
Та, Ивайло, на мен твоя "климат" ми се отразява добре
-
Единствената ми забележка е, че е доста бърборливо. Мога да прочета началото и края, а средата изобщо не ми трябва! Може би съм строга, но то е, защото усещам, че има музика в твоите неща. Но не мога да разбера къде е оригиналността? Нима е в готовите изрази като "невидимите нишки на съдбата"? Не знам... мисля си, че все пак има оптимизъм в това стихотворение. Особено като героят е разбрал, че все пак сам си е господар...Заглавието ми харесва също. Аз обаче не бих го написала така)
-
Страхотно!!!
Поздрави! -
Как съм те пропуснала човече...
Абсолютна наслада!!! -
ооо, страхотно е
-
Няколко пъти го чета, но все "нелогната".
Наистина Страхотен стих!!! Много силен и мъдър! Аплодисменти и от мен, Иво! -
Всички ограничения носим в съзнанието си!
Прекрасен стих! -
Поклон!
-
невероятен стих... Браво!!!
-
Мерси на всички без изключение!
Крем, благодаря за главната буква
Както и на теб, Ася!
Гери, както винаги целиш право в десятката, нищо че само съм я загатнал.
Радо, вдъхваш ми увереност, мерси и за "дълбината", и за "спама"
Ина, радвам се да те видя
Вики, в интерес на истината и аз не мога да се отърва от усещането, че не успях да реализирам пълния потенциал на замисъла в този случай.
От доста време ми се мътеше, бях го позабравил, но понякога като ти опре яйцето, щеш - не щеш го снасяш. И само се надяваш да не излезе запъртък
Ели, винаги е чест да те видя под мой стих!
Хайде лека на всички!
П.П. 15.10. Добавих още един щрих - в последния ред на 4 стих. -
Аз лично не бих се наела да измисля нова тема в тоя живот, Вики, само нова трактовка.
А ти?
Иво, жесток стих. -
"Всичко което ще кажа, другите мъдреци вече са го казали преди мен. Но тъй като никой не го е казал така, както аз ще го кажа, все едно никой не го е казал." Вики( IceMoon), цитирам по памет Стагирит. Да, темата за кукловода е доста използвана и стара, ама къде видя клише - не разбрах... То и всички значими сюжети вече са доста употребени, ама от фабула до фабула и от некадърност до умение - доста път има. Да не говорим, че и всички думи ги има в речника, ама не на всеки е дадено да умее да ги под- и събира, камо ли да цели паузите между тях.
Извинявай за спама, Иво, ама... -
Интересно пишеш, май по-често ще се отбивам при теб. Аз няма да клиширам мнението си, но ще ти кажа така - оригинално е и изпълнението е добро, но е твърде клиширана темата, за която трябва да се размишлява (като в повечето стихове в сайта, включително моите). Нищо де,Важното е, че пресъздаването на емоцията е отлично. Поздрав за стиха, но мисля, че имаш и доста по-добри отпреди, които съм чела, но оставила без коментар.
-
е, наистина няма такова!...
думата сега ми се губи, но това не пречи
да те поздравя! много МЕГА си го написал!
Браво! -
Ж
Е
С
Т
О
К
О
!
AVE
P.S. Направо изпадаме в метафизичното блато!
P.P.S. "Дълбина, дълбина..." Тук си неин на 100%, Стрелецо! -
Хубава Поезия, Ивайло.Апллодисментите са за теб!
-
По нишки от задръжки се изкачвам.
...
Конците... Те висят от мойта длан.
* * *
Mного ми хареса, Иво! Сами се оплитаме в собствените си задръжки, предразсъдъци и позволяваме на Разума да затяга все по-здраво възела.
Поздрави за чудесното стихотворение!
-
страхотен си...и знаеш...великолепен творец си, Ивайло...с обич.
-
Всеки път ми доставяш удоволствие!!!
Благодаря ти! -
За пореден път съм шокирана, аз... Поклон! Няма да кажа нищо повече.
-
Много проницателен стих, кара те да се замислиш! Хубава Поезия, Ивайло. Поздрав!
-
Прекрасен стих!Поздравления!
-
ха!...още една Летиция!
адмирации, Арлекин! -
Мерси на всички!
Смеш`, все още не съм му хванал чалъма, а това наистина е най-важният въпрос...
Рени, ти ли не я знаеш истината
Лека ви нощ, момичета и момчета -
Удивително, Иво...
подръпна ме трайно към този стих! Поздрав! -
Май наистина е така и колкото по-бързо го разберем толкова по-добре.Страхотен стих!Поздрави!
-
ДА!
-
Този стих ме разби на хиляди малки парченца...!!!
-
Много, много идейно - ще го запомня, браво!!!
-
Много ми хареса!
Поздравления! -
Силен, оригинален и въздействащ Както винаги .
-
Поздравления,хареса ми като замисъл.
-
а знаеш ли какво да правиш със собствените си конци ... накъде , как и колко да подръпнеш ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аплодисменти!