Искам да ме гледаш, както хищник жертвата си дебне.
Искам твоят ален поглед все над мен да тегне.
Без мен искам да си празен, тъжен и нещастен.
А когато до теб застана да бъдеш влюбен... властен.
Искам, когато в пълна с хора зала вляза ти веднага да разбираш.
И където и да ида само в мене да се взираш.
И дори да има още сто жени, само мене ти виждаш.
И ако някой друг с мен говори, да стоиш и да завиждаш.
Искам погледа да пари... да прогаря мойта плът.
И да ме гледаш вечно така, сякаш ме срещаш за първи път.
Но, моля те, не ме мисли за егоист или за самодива, самовлюбена и властна.
Аз искам просто и ти да изпиташ тази обич, тъй красива, тъй прекрасна.
Защото ти не знаеш, но моят поглед само тебе вижда.
И когато видя те с друга, сърцето ми плаче и завижда.
Без тебе аз съм празна, тъжна и нещастна.
Но видя ли те, любовта ми нараства ли... нараства.
Защото, знай, когато в пълна с хора зала влезеш, аз веднага го разбирам.
И на където и да се обърнеш, само в тебе аз се взирам.
И сред сто мъже да си... моят поглед те открива.
Аз съм само влюбена жена, която с твойте ласки иска да заспива!
© Меги Матева Всички права запазени