Сутрин тичаме напред.
Вечер пък назад.
Въртим се в безсмислен
кръговрат.
Измислени герои
във измислен свят.
Сиво небе.
Сиво слънце
и сиво море.
Тук сивия цвят
е на власт.
И сиви хора
със сиви души.
Новите роби
без окови
на ръцете.
Но оковани в умовете.
Душите свои продават
за пари и предмети.
Добре дошли
във Новия свят!
Тук Новия ред е
до болка познат.
А стадото блее доволно
над пълните ясли.
И очите са слепи.
И клепачите-срастли.
И не виждат как бляска
във сивата нощ
на овчаря касапския нож..
Спете спокойно овце.
Преклонена главица
сабя не я сече .
------------------
Играта
Играчите заели са местата
край масата за шах.
Това е краят на играта.
Звучи музика от Бах.
И фигурите-черни,бели,
търчат по бойното поле.
Едни страхливи, други-смели..
Май не знаят :
-ще се мре !
Това е краят на играта.
За пореден път.
Че , играта , е като ламята.
Глава отрежеш-три растат.
© Живко Делчев Всички права запазени