12.02.2011 г., 13:31

Влез в историята

788 0 0

Безименни корици и страници празни,

това е нещо, което винаги блазни.

Времето мина в изгубени войни,

много време мина, но и много предстои.

Завърших главата и нарекох я "Провал",

в по-тежки времена не бях живял.

 

Нова глава, нови цели, нов живот,

никога няма  да отварям отново “Изгубеният кивот”.

Много жажда, много огън и много надежди,

готов съм за битка и обличам рицарските одежди.

Главата "Надежда" завърших напълно мотивиран,

на поход тръгвам и този път няма да се спирам.

 

Пушекът се разсейва и светлината се прокарва,

полето е пусто и въздухът ме задушава.

Битката спечелих, историята е моя,

целта си постигнах и доживях развоя.

Последната глава озаглавих "Победата е вътре в нас",

а на корицата написах: "Историята - това съм аз".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...