12.02.2011 г., 13:31

Влез в историята

789 0 0

Безименни корици и страници празни,

това е нещо, което винаги блазни.

Времето мина в изгубени войни,

много време мина, но и много предстои.

Завърших главата и нарекох я "Провал",

в по-тежки времена не бях живял.

 

Нова глава, нови цели, нов живот,

никога няма  да отварям отново “Изгубеният кивот”.

Много жажда, много огън и много надежди,

готов съм за битка и обличам рицарските одежди.

Главата "Надежда" завърших напълно мотивиран,

на поход тръгвам и този път няма да се спирам.

 

Пушекът се разсейва и светлината се прокарва,

полето е пусто и въздухът ме задушава.

Битката спечелих, историята е моя,

целта си постигнах и доживях развоя.

Последната глава озаглавих "Победата е вътре в нас",

а на корицата написах: "Историята - това съм аз".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...