12 февр. 2011 г., 13:31

Влез в историята

791 0 0

Безименни корици и страници празни,

това е нещо, което винаги блазни.

Времето мина в изгубени войни,

много време мина, но и много предстои.

Завърших главата и нарекох я "Провал",

в по-тежки времена не бях живял.

 

Нова глава, нови цели, нов живот,

никога няма  да отварям отново “Изгубеният кивот”.

Много жажда, много огън и много надежди,

готов съм за битка и обличам рицарските одежди.

Главата "Надежда" завърших напълно мотивиран,

на поход тръгвам и този път няма да се спирам.

 

Пушекът се разсейва и светлината се прокарва,

полето е пусто и въздухът ме задушава.

Битката спечелих, историята е моя,

целта си постигнах и доживях развоя.

Последната глава озаглавих "Победата е вътре в нас",

а на корицата написах: "Историята - това съм аз".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....