Feb 12, 2011, 1:31 PM

Влез в историята

  Poetry
790 0 0

Безименни корици и страници празни,

това е нещо, което винаги блазни.

Времето мина в изгубени войни,

много време мина, но и много предстои.

Завърших главата и нарекох я "Провал",

в по-тежки времена не бях живял.

 

Нова глава, нови цели, нов живот,

никога няма  да отварям отново “Изгубеният кивот”.

Много жажда, много огън и много надежди,

готов съм за битка и обличам рицарските одежди.

Главата "Надежда" завърших напълно мотивиран,

на поход тръгвам и този път няма да се спирам.

 

Пушекът се разсейва и светлината се прокарва,

полето е пусто и въздухът ме задушава.

Битката спечелих, историята е моя,

целта си постигнах и доживях развоя.

Последната глава озаглавих "Победата е вътре в нас",

а на корицата написах: "Историята - това съм аз".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...