Душата ми е манастир безлюден.
Заключен е от четири страни.
Почувстваш ли се някога изгубен,
вземи ключа и там се потърси.
Когато влезеш там, ще чуеш песен.
По стихове, написани от мен.
Почувстваш ли се на криле понесен,
подобно Дявол в Рая - остани!
Приготвила съм масата за двама.
Макар да ми е тъжно от това
да знам, че любовта парола няма.
Измислям си любовните слова.
Приемам те във своя дом копнежен.
Душата ми самотна онемя...
Макар да си от дявола по-черен,
със хляб
и вино
ще те нагостя!
© Анета Всички права запазени