10.05.2020 г., 9:58

Влюбен

1.7K 8 24

Издигнаха - елите ръст на двора.

Черешите - разтвориха листа.

Млад съм... а натрупах - преумора.

Обаждат се и двете колена.

 

Но славеи, не спират да долитат.

Отново свиха няколко гнезда.

Чифтосват се, без никого да питат,

направо на балконската стреха.

 

А аз ги слушам тъжно от балкона.

Разбрал напълно своята вина.

Невярващ на съдбата - и закона!

Загърбил всяка тъпа суета!

 

И някак - аз започвам да обичам!

Влюбвам се в дървета и цветя!

На трелите - на славеи се вричам!

Омаян съм, и любя... Пролетта!

 

 

 

Юри

Йовев

Май

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Данаиле! 😊
  • !!! Хубаво... Успех!
  • Харпун, приятно ми е! Благодаря ти! 😀
  • И аз като Петър не съм много по тез кон курси,ама стиховете ти много ме кефят и затова имаш глас от мен.Поздрав Юри и успех.
  • Валя! 😀😀😀

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....