Издигнаха - елите ръст на двора.
Черешите - разтвориха листа.
Млад съм... а натрупах - преумора.
Обаждат се и двете колена.
Но славеи, не спират да долитат.
Отново свиха няколко гнезда.
Чифтосват се, без никого да питат,
направо на балконската стреха.
А аз ги слушам тъжно от балкона.
Разбрал напълно своята вина.
Невярващ на съдбата - и закона!
Загърбил всяка тъпа суета! ...