May 10, 2020, 9:58 AM

Влюбен

  Poetry
1.7K 8 24

Издигнаха - елите ръст на двора.

Черешите - разтвориха листа.

Млад съм... а натрупах - преумора.

Обаждат се и двете колена.

 

Но славеи, не спират да долитат.

Отново свиха няколко гнезда.

Чифтосват се, без никого да питат,

направо на балконската стреха.

 

А аз ги слушам тъжно от балкона.

Разбрал напълно своята вина.

Невярващ на съдбата - и закона!

Загърбил всяка тъпа суета!

 

И някак - аз започвам да обичам!

Влюбвам се в дървета и цветя!

На трелите - на славеи се вричам!

Омаян съм, и любя... Пролетта!

 

 

 

Юри

Йовев

Май

2020 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за подкрепата, Данаиле! 😊
  • !!! Хубаво... Успех!
  • Харпун, приятно ми е! Благодаря ти! 😀
  • И аз като Петър не съм много по тез кон курси,ама стиховете ти много ме кефят и затова имаш глас от мен.Поздрав Юри и успех.
  • Валя! 😀😀😀

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...